Блогът на Неделчо Неделчев

Решителната подкрепа на Турция за Иран в период на подготовка на малоазийско-балканската страна за ЕС е строго премерен политически ход с предистория.
В борбата за надмощие в Близкия изток икономическите и полштшчиските интереси на Русия съвпадат с желанието за двете страни от Мала и Централна Азия да бъдат регионални сили.
След разочароващото за Русия поведение на балканските й бивши съюзници тя е променила гео-стратегическите си тактика. Очертава се противопоставяне на интересите на САЩ, фигуративно отразено в отстъпление в България и Румъния и стабилизация в Анатолия и Иранския регион. Както в Централна Европа американското военно присъствие е все по-нежелано и ще се измества на изток вследствие на инициативите на Германия и подкрепящите я държави.
Икономическите измерения на промяната ще бъдат последвани от политически – ЕС си осигурява енергиен потенциал и пазари от Тихия океан до Средиземно море. Иран и Турция ще добавят към природните си ресурси и мощна атомна енергетика. Русия ще  възстанови равновесието на присъствие на най-мощни държави в района с всички произтичащи от това последствия, включително и за България.

9-ти май е!
Преди много години в средата на ХХ век съветската армия, заедно със съюзниците си от САЩ и Обединеното кралство, ликвидира нацистка Германия. Беше унищожена най-страшната форма на фашизъм в света. Не само в Европа. Форма на държавно управление, известна като националсоциализъм.
Сега 9-ти май се чества като празник на Европа. Зад хуманистичната идея далеч от миналото прозира хищната сянка на една унищожена човеконенавистническа идеология.
Заличаването й е невъзможно, защото това е част от историята. Затова датата, обединила възторжените идеи на европейците, не може да заличи 9-ти май като дата от световната история.
Честит празник!

Енергийният форум в София е замислен с представители на неравностойни участници – отсъстват всички глави на водещи световни сили, но е предвидено участието на Путин. Очевидно у нас е направена сериозна грешка в дипломатическата практика, и това дълго няма да бъде забравено от Русия.

При това намерението на българските организатори е в нарушение на всички пазарни принципи – да не крият намерението си да подчинят икономическите закони на политически решения.

Отсъствието на ръководители на водещи държави показва дистанциране от замислената мащабна политика на подчертаване на ролята на държавата. А това подчертаване, което прилича на проява на теоретици, които са намерили начин да предпазят капитализма от кризи показва далечно връщане назад в теоретичното мислене.

Куриозното в случая е, че Русия защитава пазарни принципи, а капитализирания западно-ориенталски свят и предлага държавно санкциониране на пазара.

При замислената мащабна организация отсъствието най-висши представители на Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Иран, Туркменистан, Азербайджан, Египет, Норвегия и др. е показателно. А разликата между краткосрочните загрижености „България да не остава пак без газ” и несериозните за изпълнение в най-близките години проекти за алтернативни потоци и хранилища за втечнен газ показва позната ни отдавна показност, толкова добре позната през 70-80-те години на развития социализъм.

При подобна организация и ангажираност и замисли, настояването на българските политици, че Русия си има свои интереси и поради това не е дошъл руският министър-председател прилича на необмислено обявяване на война, която е с предизвестен край.

Съвременните исторически процеси се отразиха на глобалния световен политически и икономически ред. Това даде основания на М. Горбачов да говори за криза на капитализма и необходимост от роля на държавата, подобна на тази в социалистическия свят.

До сега никой не е поел отговорност за разпада на „социалистическия лагер”, нито за това, защо обществен строй е превърнат в лагер! Социалистическите вождове на СССР и социалистическите страни се оправдаваха с „остарелите Класици”, които ги били подвели за икономиката и политически неосъществимия строй, за комунистическия интернационализъм на класова основа, който не бил признавал културни различия между народите – все едно, че партийните и държавни ръководители на „световната социалистическа система” не са имали други интелектуални функции, освен да бъдат марионетки на идея-религия от предишен век. Бивши партийни секретари – политически узурпатори на научното и образователно ръководство у нас в България обявиха комунизма за своя религия, като че ли за да се подиграят на „паството си” от послушници, а и на „класиците” като създатели на научен социализъм. Тези хора с възторг си спомнят как доразвиха класиците. Мао Цзе дун се хвали в публикации, че Ленин и той направили революции, които не били по силите на Маркс и Енгелс. Априлците-ленинци, сега и първи-европеисти у нас, се гордеят, че „класиците Маркс-Енгелс” достигнали само до научния социализъм, а те го превърнали в научен комунизъм, и въобще не искат да чуят за „антикомуниста Б. Ръсел”, за който „Марксовата диктатура на пролетариата” е по-демократична от Ленинско-Сталинската.

„Първо-последният” президент на СССР преди шест години сериозно пишеше и говореше в интервюта в САЩ, Турция, а и у нас пред в. „Труд”, и пред К. Кеворкян – в телевизионно предаване, че комунизмът е „чиста пропаганда”, и че тази система, която дори той-реформирал, „не работила”. И изведнъж, към началото на 2009 г. като забрави разпада на цял един обществен стой, обединен около СССР, „Горби” обяви, че кризата на капитализма изисквала социализъм.

Социализмът обаче, не според „класиците”, а според Ленин и последователи след 1903 г., е преход към комунизма. Горбачов очевидно не е чел „класиците”, а и не знае, че те протестират против това да бъдат тълкувани като „класици” или като „Новия завет”. „Класиците” от ХІХ в. имат друга култура, мироглед и врагове извън гражданското общество. „Горби” обаче отново е видял прехода към комунизъм от гледната точка на организаторите и гробокопачи на Световната социалистическа система..

Идея, която у нас се споделя от Станишев – виделият България в първа капиталистическа криза едва през 2008/2009 г. Той като премиер на коалиция очевидно не може да види, че това е криза на нео-априлското поколение у нас. Онова поколение-„прислойка” в политическите ни класи от 1944 г. до сега, което ликвидира надеждите на хората за социализъм на равните пред закона!

А капиталистически кризи е имало и преди 1944 г., и в соц.-периода – кризи, които не бива да се забравят, защото потъпкваха човешките права на личността, на свободния гражданин и доведоха до рухване не на една или няколко държави, а на цял обществен строй.

Отговорност за разгрома на идеята „класиците” за равенство на всички пред закона, все още не е поета. Комунизмът като религия е станал факт и необходимите му жертви са намерени – марионетките жертват кумирите и идеите си. Нищо ново в историята на до-социалистическите общества в които идеологията става религия, като се отказва от развитието си. Мечтите и правото на личността на не-колективно мнение не могат да бъдат подчинени на неосталинистки модели за комунизъм. Неосталинизмът е реставрация на култа към личността на вожда-мислител и организатор след реформите на С. Хрушчов в СССР и намира израз в „Пост-Развитата социалистическа” сфера на управление над признати за капиталистически общества. Неосталинизмът е развитата Сталин погрешна представа на Ленин, че Маркс и Енгелс са поставяли комунизма след социализма. Неосталинизъм е надменността на политическата класа над електоратните „личности”, които представляват гражданското общество. Затова и Горбачов е забравил какви електорални проценти получи при провала си като държавен ръководител на най-голямата по територия и обединени нации държава в света и как предизвика разпада й!

В церемониално пътуване към Белия дом новият президент на САЩ изпраща послания за политиката си. Едно от тях е, че САЩ са във война и че трябва мир. Вероятно настъпва преосмисляне на понятийния апарат в политиката на голямата държава. Понятието „борба с тероризма” е заменено с понятието „война”, без разбира се понятията да се противопоставят и е изтъкната необходимостта от мир, не от отказ от борба с тероризма – „защото естествено такава не може да има”!

Първи реагира Израел, който обяви веднага едностранно прекратяване на военните действия срещу Хамас и желание за мир. Военизираната палестинска организация на свой ред допълни, че това е възможно при пълно изтегляне на израелските войски от територията на автономната област със столица Газа.

Втората голяма свръхсила – Русия, е извънредно пестелива на мнения за конфликта в Близкия изток, но оказва сериозен натиск върху световната общност с политиката си в защита на икономическите и стратегическите си интереси. Пасивната медийно близкоизточна политика на Русия е свързана с възможностите й да укрепва икономическите си позиции и да използва максимално досегашните представи за борба с тероризма.

Очевидно е, че политиките определят понятийния апарат. Замяната на полицейският понятиен апарат с военно-политически, показва, как се променят и тълкуванията на политически и исторически явления и процеси. Промяната е конструктивна и е насочена и към преодоляване на непосилните дори за икономиката на САЩ военни разходи в Ирак и Близкия изток като цяло. Промяната е съществена, тъй като ще доведе до преосмисляне на използвания понятиен апарат сред политиците и след тях сред историците. И тук е въпросът, всяка промяна на времето и политиката ли трябва да води до „модерни” исторически интерпретации? Какво ще правят историците и политиците, които до този момент променяха няколкократно позициите си, за да запазят господстващи управленски позиции? И как ще се отнасят с опонентите си?

Предстоят извънредно интересни събития, и вероятно „нови” исторически „подходи”, „методи”, „методолигии”, „акценти”, „внушения”, „нюанси”… За политиката е ясно – следват промени на „курса”. Радикалността спрямо досегашните постулати, на обявените с разбираеми думи виждания на Б. Обама за действителното състояние в отношенията между САЩ и останалия свят, ще изискат огромно „научно” и „политическо” напрежение и у нас. И разбира се, ще е необходимо време, за да бъдат реализирани от безкрайно талантливите ни кадри иначе скритите ни позиции и подготовка по всички, взаимно изключващи се проблеми.

Надявам се, че вече няма да има „мераклии” да пренаписват историите на България и света и отново да заявяват, че са изпреварили времето си. Но написаното през изминалите години остана, остават и написалите го, които имат сериозен проблем. Ще го преодолеят! И пак ще са първи по модерност и актуалност. Имат създадена господстваща, неконкурентна система за това.

Може би е време и Р. България да последва последния екстрен мирен пример на Израел? На много, много по-малкия от България Хамас и на много по-голямата Русия не може, при толкова много таланти и гении…