Блогът на Неделчо Неделчев

Проблемът за светиите в България добива куриозни измерения. Вероятно не са много болниците, в които не са имали желание да ги кръстят на светии-чудотворци. Впрочем медицината е по-сериозна от чудесата в социалните си измерения.

Четох рубрика от проф. Пантев в „Дума” с упрек, че българските археолози и доскоро цитирали Енгелс! Много добре, че него са цитирали! А не тези, които го обявиха за „остарял марксист”, себе си за „генератори на идеи”, а археолозите за „разкопвачи”. Не тези според които: робството е остаряла Марксова представа; теорията за раннокласовото общество от 1940 г.  последна дума на съветската наука;  теорията за военната демокрация не принадлежи на Л. Х. Морган, а на Ф. Енгелс – за да я обявят за остаряла; Социализмът е неразвит комунизъм и т.н.  За разлика от  новите историци „остарелите марксисти” К. Маркс и Ф. Енгелс считат, че комунизмът е революцията, след която следва социалистическото демократично общество на равните пред закона, тъй като идеята за равенството в собствеността и доходите е „остаряла френска представа” (Икономическо философски ръкописи – 1844 г., Критика на Готската програма 1875 г., Произход на семейството, частната собственост и държавата. Във връзка с изследванията на Л. Х. Морган. (1884), Анти-Дюринг -1893 г.)! Кой е по-съвременен е видно, но за да е ясно какви са различията между „остарелите марксисти”, сталинистите, перестройчиците, „априлското поколение” и политическата класа на съвременните социалисти, ще посоча само някои съвършени противоположности. Маркс, Енгелс и по-късно Бухарин се противопоставят на идеите на Ласал, Нечаев, Бакунин, Ленин, Сталин и наследниците им че: 1.Социалистическа революция може да се извърши без съюзниците на пролетариата – селяни и демократична буржоазия; 2. Трябва да бъде унищожена руската община, за да се построи капитализъм, като условие за пролетарска революция; 3.Не може да има неконтролирани демокрация и община! 4.Национализацията и колективизацията трябва да бъдат насилствени; 5.Частната собственост е враг на социализма и ражда капитализъм; 5.Религията е враг на социализма; 6.Социализмът е неразвита степен на комунизма. 7.Има не научен социализъм, а научен комунизъм; 8.Създаване на „нови” нации от разделени насилствено „стари”; 9.Не свободните хора а свободните ръководени от идеолози-класици колективи са творци на историята; 10. Всичко прогресивно е открито от „остарелите марксисти”, за да бъде развито от „неостарелите”. 11.Интернационализмът изключва разбиране на националните култури.
Не друг, а Маркс предвижда появата на фалшификатори-плагиати в Централна Европа и Русия и ги определя с понятията: „бъдещ работнически диктатор”, „никому неизвестен наш комитет”, „образче на казармен комунизъм”.    Очевидно е извършена фалшификация, последвана от чудовищни насилия – Сталин пише, че Енгелс е прав, че колективизацията не трябва да бъде насилствена, но че руския селянин е преживял за разлика от централно-европейския три революции и е готов за тази жертва…
Затова е по добре да се цитират първоизточниците! Самият Маркс след спор с френски „марксисти” споделя пред Енгелс: „Всичко което разбрах е, че не съм никакъв марксист” (Енгелс до К. Шмид)! Енгелс  отказва съвет на руските революционери и им пише: „…отделни места от произведенията и преписката на Маркс се тълкуваха от различните руски емигрантски групи най-противоречиво, сякаш това са текстове от класиците или от Новия завет. Каквото и да кажа по споменатия от вас въпрос, то би имало навярно същата участ, ако изобщо му се обърне внимание” (Енгелс до Исак А. Гурвич). И как да му обърнат внимание на К. Маркс след като е писал: „атеизмът е отрицание на бога, и с това отрицание полага битието на човека. Но социализмът като социализъм не се нуждае повече от това посредничество… Комунизмът е необходимата форма и енергетичният принцип на най-близкото бъдеще, но комунизмът като такъв не е целта на човешкото развитие – формата на човешкото общество…” (К. Маркс. Икономическо-философски ръкописи).  Впрочем, в българската наука, още се наказват „остарели марксисти” от „учени” които крещят, че робството е измислица на К. Маркс, и се вълнуват от некомунистическия бразилски филм „Робинята Изаура”, или от жестокостите във филмите за маите, турците и др.!

Предвижда се нов закон за културно-историческото ни наследство. Той предвижда частни музеи и узаконяване на имущество с културно-историческа стойност, придобивано и по изключително незаконен /не „на ръба на закона”/ начин.Предложението бъдещите собственици на частни колекции и музеи да бъдат наречени ползватели, по предложение на проф. Станилов, е неудачно, ако не се изясни статутът на ползвателите, и крие в себе си опасност, една от функциите на собствеността, ползването, да бъде узаконена като представител на сбор от функции, които само в своята пълнота представляват собственост.
Собствеността е икономическа категория, която има като функции следните три съставни части:

1. Владение

2. Ползване

3. Разпореждане

Владението представлява контрол и стопанисване на обекта или вещта.

Ползването е право да се получават вещни, стокови или имуществени ползи от обекта или вещта.

Разпореждането е право да се отчуждава собствеността от нейния собственик в полза на друг, като отново може да се отдава във владение или ползване на същите или на други владелци и ползватели.

Предложението да се узакони ползването на културно-исторически ценности изисква да се изяснят и владелецът и разпоредителят. Иначе законът ще узакони една от съставните части на собствеността, като нейна целокупна същност.

Очевидно има много заинтересовани от подобна „легализация” и това ще бъде поредното разграбване на национално, принадлежащо на целият български народ, богатство, придобито в резервати, в чужда собственост, чрез незаконни и криминални откупки в подигравка с Наказателния кодекс на дръжвата ни.

По стара практика у нас, тавтологиите и взаимозаменяемите синоними, които съдържат части или цялостни определения, факти и явления, са характеристика на тоталитарното законодателство. Надявам се, че вносителите на идеята за ползватели вече разбират какво очаква културно-историческото ни наследство при подобна практика? При подобна позиция следва абсурдът на легализация на незаконното и „принос” в „световната” икономическа теория само за „науки от полза на България”.

Проблемът обаче е не само във вносителите, ползвателите и техните покровители, а в това, какво мислят гражданите на страната ни. Тези, които не искат ползватели да ограничават достъпа им до Мадара, Ивановския манастир, до тракийски светилища на Мадара, Галата, Мишкова нива и др., или “законни частни колекции” от бижутерия и торевтика с неизмерима стойност, придобита от сивите „археолози” в потайна доба или ненаказуемо белодневие, придобили публичност чрез „медийната археология” и узаконени чрез непростимо по наукоподобността си в „защита” на културата и науката, правно законодателство у нас.