Блогът на Неделчо Неделчев

Проблемът за светиите в България добива куриозни измерения. Вероятно не са много болниците, в които не са имали желание да ги кръстят на светии-чудотворци. Впрочем медицината е по-сериозна от чудесата в социалните си измерения.

Напоследък интересът към миналото на българите отново е разбуден. И отново крайните оценки насочени към чиста, несмесена раса от българи неславяни.
Опитът за преоценка на етногенезиса не е нов. Смущават обаче гръмките заглавия „учените обориха историята с ДНК анализа”, „Не сме славяни, идваме от Памир”, „Заключенията са верни” и други подобни (срв. в. Монитор. 11. 06. 2010).
Аргументирани мнения на историци и филолози отсъстват. В новия набег към „Памирската родина” трябва да се напомня, че и за хърватите се известни подобни теории, а след легендите и в киното шества представата за сарматските рицари на митичния англо-римски крал Артур.
Един от основните критерии за народностна принадлежност е езикът. По неправилна посока са тръгнали авторите на тезата за не-славянска същност на българите. Трудно ще могат да докажат, че българския език не е определян като славянски още от времето на първата българска държава на р. Дунав. По правилно би било да потърсят отговор на въпроса за арийско-иранското наследство в българската религия и култура, а то не е малко.
Неприятно е, че след категоричните заявления следва поредица от неточности като: „Разбира се, генетичните изследвания от Памир са ориентировъчни”, „в нито една проба на българи, изследвани до момента не са открити азиатски гени”, „теорията за славянския произход не намира никаква подкрепа при генетичния анализ” и други.
В подобна представа има смущаващи противоречия – Памир е в Азия, и очевидно „азиатски гени” трябва да се наричат тюркско-монголските. При това ираноезичните народности дълго време живеят и се развиват в Азия и едва ли са само с европейски гени. И това не означава, че арийските народи не са се смесвали с други. Във всеки случай част от българите днес съвсем не са високи бели хора и очевидно са резултат от смесване с невисоки хора.
Освен това в районите на създаване на славянските общности са живели множество народности от арийско-ирански произход – скити, кимерийци, саки, масагети, сармати, Техните гени би трябвало да са намерили място в славянските поне между р. Дунав и Северното Причерноморие.
Напълно изоставен изглежда въпросът за генетичното наследство на местното тракийско-македонско и илирийско население. А не може да се отрече, че има физически сходства между балканските народности в съвремието ни  – например между българи и албанци или черногорци. Те също ли са геномни иранци?
С чистата иранска теза се прикрива привързаност и примирение към господстващата досега в науката ни не „славянска”, а „тюркска теза”. Най-ярък пример за това е превеждането на българската владетелска титла на Омуртаг или Маламир „кана” като хан в христоматии и истории за ученици, студенти и читатели.
Историците ни, българисти и медиевисти са в дълг предисторията ни, особено като се знае, че приоритетно да сега е изучаването на „родната история”. Въпроси тук трябва да се поставят, и не само за това какъв екип от специалисти, с каква квалификация се кани да проучва историческото и културно наследство на Иран и Древния изток?

Гледах предаване с участието на Пл. Цветков и И. Знеполски по „Нова телевизия” днес, на Трети март. Други историци и културолози нямаше! ПП Атака бе обвинена, че е русофилска партия от Цветков.
Цветков каза, че Трети март е празник, който да ни напомня, че сме окупирани от Русия. Знеполски обяви, че ако не по време на Руско-турската война, то по-късно освобождението е щяло да се случи.
При Цветков очевидно действа нарцисизъм! И естествено няма други мнения, поне едно, заради разговор!
Знеполски твърдеше, че и по-късно е можело да се освободим. Обаче арменците в Мала Азия и околните й „османски области”, на които видяните от Цветков демократични Велики сили обещават демократично освобождение, или права в империята на Падишаха,  изчезват през годините на Първата световна война. Активна действаща страна този път са не само башибузуците, но и редовната турска армия, т.е. и правителството
Анти-русизмът на Цветков напомня родилните петна на българската демокрация от Втората половина на ХХ в., когато лежащите по площадите, заедно с отчаяните хора и противници на комунистическата идеология, синове на партийни дейци, и екс-служители на институциите й, обвиняваха и руския цар, че е комунист, защото бил говорил на руски.

Хаити е в страшна неволя и нужда. Необходим е човешки жест на съчувствие. Но България трябва да може повече, защото там сега не са бедни и в криза, там имат нужда от човечност и действена помощ.
Вероятно точно сега, и след излагането в Брюксел вчера, България трябва да покаже, че е способна на човешко съчувствие и хуманитарна, най-спешна помощ. И че ужасяващата действителност е най-добрият учител и критерий за качествата, които толкова търсят у нас.

ЗАКОНИТЕ НА „ПРЕХОДА” В БЪЛГАРИЯ – 2009-2010

Очевидно първият от тях ще бъде за Академичния състав на републиката ни.
Намерението е добро, обаче остават твърде много неизвестни. Сред тях се открояват:
1.    Действията с престъпен характер, били те на „синодални” или „феодални старци” остават ненаказани. Законът, заедно с вносителите му не мисли да поправя щетите от предшественика си.
2.    Законът за научните степени и научните звания не е спазван даже от Председателя му, не са спазвани и собствените „Указания” и „Решение” на Президиума, в резултат от което са нанесени огромни щети както на науката и производството, така и на културата, образованието и научния потенциал на страната ни.
3.    Новият ЗАКОН не предвижда нищо свързано с политиката на търсене на отговорност за нанесени на държавата щети.
4.    Новият ЗАКОН не предвижда и нищо за да компенсира тези щети.
5.    Не се споменава и за съдбата на съдебните дела, които се водят по стария Закон за научните степени и звания в България и зад граница, в рамките на правните принципи на Европейския съюз.
6.    Не е предвидена и отговорност за подвеждането на цели направления от науката по проблематика, която води до обезличаването им. Тук от особена важност е наличието на автори и вождове на науката с „европейски характеристики” които от десетилетия не отговарят на научна критика, на обвинения за плагиатство, и определят лично или чрез поставеници опонентите си и техните дисертации за слаби.
7.    Не са предвидени мерки за преодоляване на това състояние в изключително важните за страната ни хуманитарни науки, архитектура, информационни технологии, и научен потенциал. А може да се започне от задължителни диалогичност и преразглеждане на тоталитарните и пост-такива „деформации”.
8.    В Новия Закон за академичния състав не са поставени въпросите за плагиатство, конфликт на интереси, корекция на стари решения във връзка с плагиатството и конфликта на интереси.
9.    Не е посочен и механизмът за обявяване на нарушенията, нито процедурите, които следват от това.
10.    Не са посочени и съответствията на старите степени и звания с новите, нито съответствията им с примери от историята на съвременните развити държави които не се изчерпват само с САЩ, Германия, Испания, но и с Италия, Франция, Русия, Канада, Полша, Обединеното кралство, Япония, Гърция, Швеция и др.
11.    Иначе, новите закони прикриват старите в техните действие и бездействие. И адептите на старите защитават позиции, които всъщност са формална съпротива!
Без защита на собствения си научен потенциал, възможности, открития и без показване на превишилите с тоталитарната „наука” не можем да защитаваме собствената си идентичност, народ и страна.  Не е толкова сложно.