ЗАКОНИТЕ НА „ПРЕХОДА” В БЪЛГАРИЯ – 2009-2010

Очевидно първият от тях ще бъде за Академичния състав на републиката ни.
Намерението е добро, обаче остават твърде много неизвестни. Сред тях се открояват:
1.    Действията с престъпен характер, били те на „синодални” или „феодални старци” остават ненаказани. Законът, заедно с вносителите му не мисли да поправя щетите от предшественика си.
2.    Законът за научните степени и научните звания не е спазван даже от Председателя му, не са спазвани и собствените „Указания” и „Решение” на Президиума, в резултат от което са нанесени огромни щети както на науката и производството, така и на културата, образованието и научния потенциал на страната ни.
3.    Новият ЗАКОН не предвижда нищо свързано с политиката на търсене на отговорност за нанесени на държавата щети.
4.    Новият ЗАКОН не предвижда и нищо за да компенсира тези щети.
5.    Не се споменава и за съдбата на съдебните дела, които се водят по стария Закон за научните степени и звания в България и зад граница, в рамките на правните принципи на Европейския съюз.
6.    Не е предвидена и отговорност за подвеждането на цели направления от науката по проблематика, която води до обезличаването им. Тук от особена важност е наличието на автори и вождове на науката с „европейски характеристики” които от десетилетия не отговарят на научна критика, на обвинения за плагиатство, и определят лично или чрез поставеници опонентите си и техните дисертации за слаби.
7.    Не са предвидени мерки за преодоляване на това състояние в изключително важните за страната ни хуманитарни науки, архитектура, информационни технологии, и научен потенциал. А може да се започне от задължителни диалогичност и преразглеждане на тоталитарните и пост-такива „деформации”.
8.    В Новия Закон за академичния състав не са поставени въпросите за плагиатство, конфликт на интереси, корекция на стари решения във връзка с плагиатството и конфликта на интереси.
9.    Не е посочен и механизмът за обявяване на нарушенията, нито процедурите, които следват от това.
10.    Не са посочени и съответствията на старите степени и звания с новите, нито съответствията им с примери от историята на съвременните развити държави които не се изчерпват само с САЩ, Германия, Испания, но и с Италия, Франция, Русия, Канада, Полша, Обединеното кралство, Япония, Гърция, Швеция и др.
11.    Иначе, новите закони прикриват старите в техните действие и бездействие. И адептите на старите защитават позиции, които всъщност са формална съпротива!
Без защита на собствения си научен потенциал, възможности, открития и без показване на превишилите с тоталитарната „наука” не можем да защитаваме собствената си идентичност, народ и страна.  Не е толкова сложно.